Според времето, което отделяме, работата ни изглежда така: 80% ровене в документация, 15% тестове, 4% писане на код и 1% творчество. По важност обаче съотношението е почти обърнато: 90% творчество, 8% тестове, 1% документация и 1% писане на код.
С други думи, разпределението на времето и вложената умствена енергия е силно неравномерно. Това е още една причина програмистът понякога да изглежда разсеян: в главата му е заредена програмата, той непрекъснато я превърта напред и назад, прави мисловни тестове, често без дори да го осъзнава, открива грешки, а ръцете му сякаш сами тичат по клавиатурата. Отделните дейности често се преплитат. Творчеството може да изисква нови знания и да доведе до ровене в документация, а взетото решение се нуждае от потвърждение чрез тест. Мозъкът непрекъснато превключва между различни режими на работа. Е, ако беше лесно, нямаше да е интересно. :-)
