Според разпределението на времето нашата работа е 80% "ровене по документации", 15% "тестове", 4% "писане на код", 1% "творчество". Само че по важност се подреждат по друг начин: 90% "творчество", 8% "тестове", 1% "ровене по документации" и 1% "писане на код".
Иначе казано, разпределението по "време" и "вложена енергия" е доста неравномерно. И това е още една причина програмиста да изглежда неадекватен - в главата му е заредена програмата, и той постоянно я превърта напред-назад, прави "мисловни тестове" (които често дори не забелязва...), поправя грешки, ръцете му сами тичат по клавиатурата. И често отделните дейности се преплитат (например "творчеството" често има нужда от нови знания, което предизвиква "ровене", или потвърждение на взетите решения, което е "тест"), и съответно мозъка трябва постоянно да превключва режимите на работа... Е, ако беше лесно, няма да е интересно. :-)