Автор: Джеймс Алтъчер
Превод: Елена Колева
Редактор: Крум Чешмеджиев
Оригинал: How to Treat Your Employees (or anybody else for that matter)
Уейд прави любов с Карън и сега трябваше да го уволня. Тя беше нашия топ дизайнер. Освен това, той започна да се подиграва с един от партньорите ми зад гърба му. Въртеше пренебрежително очи всеки път щом партньорът ми заговореше.
Уейд беше прихванал болестта. Болестта е силно заразна и се разпространява бързо сред другите служители, поразявайки работата на всички. Подобно на тумор, трябва да го премахнеш още щом се появи. Уейд беше уволнен.
Болестта се разпространява по стълбищата. Началото на археологическите разкопки в прохождащите фирми се поставя чрез дешифриране на фасовете и презервативите захвърлени надолу по стъпалата. Служителите си говорят там. Говорят за теб. И не казват много приятни неща. Сложи микрофон там. А докато си в асансъора, сложи един и в него. Няма да навреди.
Когато бях хлапе, един приятел ми каза, че му правели свирка всеки уикенд на стълбището в "Quakerbridge Mall" близо до киното. Аз имах акне, шантава коса, кисти, брекети, очила и невзрачни дрехи.
Проклети стълбища.
—
Л. плачеше, когато ми се обади и помоли да се срещнем в кафенето срещу работата ми. Попитах: "Какво не е наред?". Тя отвърна: "Просто ме чакай в кафенето."
Л. беше проектов мениджър в първата ми компания. Кафенето се казваше "Abracadabra cafe" и поради някаква причина сервираха кафе и понички в магически магазин. Най-добрият магически магазин в града. Там се смяташе, че Дейвид Блейн учил своите трикове и всички му се надсмивали скришом. Както правят хората.
Тя все още плачеше. Беше чула един от партньорите ми да я нарича: "грозна и глупава", мислейки си, че тя не го слуша. Не знаеше какво да прави. Каза, че била много щастлива в работата си до този момент.
Една дума може да превърне хората в развалини. Толкова е лесно. Вълшебната дума.
Копнеем да бъдем обичани, а когато авторитетите ни не отвръщат със същото, се чувстваме ужасно. Нямаше какво друго да кажа на Л., освен че ценях това, което правеше. Беше отговорна за около една трета от нашия бизнес. Исках да бъде щастлива. Всяка дума е важна. Поседяхме там, докато тя спря да плаче.
Почти десет години по-късно заведох дъщеря си Моли в същия магазин. Мъжът на касата ни продаде шест различни магически трика. Моли не можеше да проумее нито един от тях. Като онзи с молива, който пробива дупка в хартията и после можеш да го движиш по листа без да разкъсаш хартията. Върнахме се с триковете в "Chelsea Hotel", където бях отседнал, и цяла нощ ги упражнявахме. На следващия ден Моли се прибра вкъщи и аз бях отново самотен.
Абракадабра.
—
През 2001г. ръководех фонд за рисков капитал на стойност 125 милиона долара заедно с трима партньори и около петима-шестима служители. Понякога инвестирахме в партньорство с Ясер Арафат. Имах паролите на всичките си сътрудници и редовно четях имейлите им. Изтекла ли е давността за наказателно преследване на това мое деяние? Те не ме харесваха и, за "капак" на всичко, бях параноичен и болнав.
Веднъж Марк писа на Алекс: "По-добре стегни сътрудника си." Алекс ме покани на вечеря същата вечер. Виетнамско. Каза ми, че трябва да допринасям повече за намирането на сделки. Беше средата на 2001г., Интернет се срина и фирмата ни "летеше" главоломно към провала. Честно, нямах идея какво да правя. Пък и никой не знаеше все още, но бях разорен и се принудих да продам къщата си.
Пазете се от стълбищата
През уикендите медитирах с група хора. Седяхме по цял ден и се очакваше да успокоим умовете си. Краката ме боляха, вплетени в поза Лотос за толкова дълго. Поза Лотос не е релаксираща поза. Не се и очаква да бъде. Спира притока на кръв към краката и след около половин час става мъчително болезнена.
Веднъж, след едночасово седене, звънчето звънна и всички станахме, за да направим ходеща медитация. Краката ми бяха сковани и изтръпнали. Още щом се изправих, се спънах и строполих на земята в агония, докато кръвта бавно намираше своя път към краката ми. Останалите трябваше да продължат своята ходеща медитация, а аз лежах вцепенен на пода, обзет от болка и смущение. Бях на път да загубя работата си, парите си, къщата си и лежах на земята скован като пън. Хората ме прескачаха безмълвно, сключили ръце пред себе си, с наведени глави, потънали в своята ходеща медитация, докато умовете им постепенно притихваха.
—
О. искаше да започне собствен бизнес, но да продължи да работи за мен. Затова го преместих на половин работен ден, без да променям заплатата му, и го запознах с първите му клиенти, така че да стартира начинанието си. Обаче работната натовареност растеше и към момента развивахме множество бизнеси. Поради това, съвсем скоро О. вършеше повече работа, отколкото предполагаше 4-часовия му работен ден. Веднъж един от главните инвеститори ми възложи задача и аз на свой ред помолих О. да я изпълни. Той отвърна, че не е важно и няма да се заеме, затова в крайна сметка я изпълних аз. О. беше прихванал болестта.
Помолих го да си вземе една-две седмици почивка и да се върне с избистрен ум. Той ми написа: "Секретарката взима повече от мен. Ти си купуваш нова риза за всяко съвещание и после ги захвърляш зад бюрото си да осмърдяват офиса. Не само напускам бизнеса, но зарязвам и ТЕБ." След това си изключи телефона и ме блокира във Фейсбук и където още бяхме свързани.
С гордост мога да кажа, че изгладихме това и сега сме приятели.
—
Ето и моите правила относно служителите:
А) Отнасяй се към тях така, сякаш в крайна сметка ще станат по-добри от теб. Можеш да научиш по нещо от всеки един, преди да се наложи да го уволниш или да те напусне. Принципно се опитвам да се държа с всеки като с човек, който ме учи на нещо. Дори с хората, които ме критикуват. Преди да започнеш да се отбраняваш, отстъпи крачка назад и се запитай: "Може би това, което казват, е вярно. Ще ги изслушам." Без значение какво ще кажат.
Б) Представи си, че всички те един ден ще започнат свой бизнес и ти просто ги подготвяш. Това не означава да си любезен към тях през цялото време. Означава да ги обучиш да стартитат свой собствен бизнес. В първия ми бизнес група служители се отделиха, откраднаха малко клиенти и поставиха началото на собствено бизнес начинание. Сега се справят много добре. Партньорите ми ги мразеха. Аз ги обичам. Хубаво е да имаш много приятели, които поглеждат назад и ценят какво си направил за тях. Извън контекста на работата, всичко това значи да помагаш на хората да бъдат от полза на околните. Първият начин да го направиш е като си изградиш една стабилна основа от лично здраве. Така ще се превърнеш в бекона (притегателната сила – б.пр.), който те ще последват. Но накрая може би те самите ще бъдат бекона.
В) Ако служител прихване "болестта" (всичко, което искат, е повече пари, нищо друго не ги интересува и започват да демонстрират "отношение"), незабавно го уволни. Няма лек за болестта, пък и е силно заразна. Работата настрана, ако някой се отдръпне от теб, не можеш да го контролираш и да го накараш да те "обича" отново. Отдръпни се и ти за малко и виж какво ще стане. Не се стреми да се доближиш до някого, който опитва да се дистанцира.
Г) Никой служител няма правото да говори против клиент. Всички трябва да обожават продуктите на клиента. Без клюки. Без шеги. Най-лошата ситуация: Веднъж трябваше да изпратим предложение до "U.S. Post Office". Всички работиха много усилено върху него и успяхме да го завършим точно навреме. Проектовият мениджър изпрати предложението до "U.S Post Office" по "FedEx" - техния конкурент... Беше изморен, жена му точно беше родила предишния месец. Трябваше да го уволним още същата вечер. И не получихме работата.
Д) Никакви клюки по адрес на когото и да е. Когато бях рисков капиталист, се провиних в това отношение. Говорех лошо за един от изпълнителните директори, в когото инвестирахме. Един от партньорите ми му докладва всичко. В крайна сметка, изпълнителният директор и без това фалира, но оттогава написа роман, в който аз съм злодея. Клюката е семе, което бива изопачено в хода на историята.
Е) Представям си как всеки служител се обажда у дома на майка си вечер. Майката пита: "Как мина денят ти в работата?", а служителят отговаря: "Мамо, беше най-хубавият!" Рисувам в съзнанието си лика на майката, по чиито страни се стичат сълзи от щастие, защото бебето, на което някога е дала живот, е толкова радостно да работи за мен. Старая се това да се случва всеки ден.
Ж) Научи служителя как да те използва за своя собствена изгода. Ти определено го използваш. Не в лошия смисъл. Трябва да го използваш. Таксуваш услугите му по-скъпо, отколкото му плащаш и отделяш за всичките си фиксирани разходи. По този начин се забогатява, така че си струва. Но в края на краищата и той трябва да те използва, за да се чувства добре във взаимоотношението. Когато и двамата умрете, не бива лоши чувства да се предават на червеите, които споделяте в гробовете си.
З) Как могат да те използват? Като си съставят каталог с контакти на базата на твоя. Като усвоят твоя набор от умения. Като вземат пример от това как се справяш с провалите си. Като се научат да не повтарят грешките ти. Като накрая отмъкнат някои от клиентите и служителите ти и се отделят, за да започнат бизнес или да заемат по-висока длъжност при конкурент. Никое от тези неща само по себе си не е лошо. Искаш да действат по този начин. Ако ги обучиш как да го правят, всичко това ще ти бъде от полза в дългосрочен план, дори да не можеш да го видиш. Когато в такива ситуации действията ти се ръководят от изобилие, изобилието ще се върне в теб. Твърде много шефове действат от позицията на страх и недостиг и в крайна сметка недостигът ще ги сполети.
И) Научи ги да продават. Дори ако са програмисти. Голяма част от програмистите за интровертни и си мислят, че не могат да продават. Аз съм програмист. Поради тяхната интровертност, тези хора често са възприемани като по-надеждни от клиентите. Включете програмисти или интроверти в съвещанията си. Те слушат най-внимателно и са най-добрите продавачи, но не го знаят.
К) Изненадай ги. Служителите са като "клиенти наобратно". Трябва да ги удовлетвориш така, както се стремиш да удовлетвориш един клиент. Не струва много да възнаградиш служител, който си е свършил работата. Можеш да използваш подаръчни ваучери, вечèри, лични бележки за това какво си харесал в работата им или да се отплатиш с хубав масаж, поръчвайки масажистка всеки петък. Това е само малка част от идеите. Служителите, също като клиентите, са "подаръка", който продължава да се раздава. Всички те са там, за да те направят богат, затова трябва да им бъдеш безкрайно благодарен и, в края на краищата, да им помогнеш да станат богати.
Вече нямам служители. Сега работя с партньори във всичко, което правя. Знам в какво съм добър и кои са слабите ми страни. Така или иначе, не ме биваше много със служителите. Имах склонността да се влюбвам в някои от тях малко повече. После нарушавах всичките си правила и се случваха много лоши неща.