Изборняците

Имах късмета да бъда “в тенджерата” на изборите за европарламент (26.05.2019 г.), в избирателната секция, като застъпник, и тук ще разкажа какво видях вътре. Ври и кипи, само гледай и слушай, без да задаваш въпроси...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Тоест, това им е занаят – чакат избори и заемат длъжностите в избирателната секция (както “членовете”, така и “външните” позиции), избори след избори, година след година... Което не е непременно лошо. Всеки си знаеше работата и мястото, организираха се добре, и работата спореше. “Чираците” бяха подпомагани, заместниците бяха приобщавани, съвсем в добрите традиции на занаятчийството.

Хората в избирателната секция са професионалисти. Тоест, владеят до такова съвършенство избирателния процес и своите задължения в него, че почти нямат нужда за четат документацията. Това, естествено, е проблем... Изпускат “малки подробности”, които сами по себе си са “дреболии”, но са ключови за сигурността на технологията на изборите. Това го компенсират с чувството си за колегиалност – те играят в този цирк година след година, познават се и не искат да си създават главоболия... Главоболията им ги създават “навлеци” като мен, хората които са там за пръв път и не са от техния еснаф. Извинете програмиста, в моето ежедневие точно “малките подробности” провалят цялата работа. “Малкия камък преобръща колата”...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Реагират светкавично на появили се проблеми, парират провокациите (да, и такива имаше...) хладнокръвно, помагат на неориентираните избиратели... Изобщо, вършат си работата, и то с желание. Главно за да „избутат“ деня...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Реагират адекватно (но без да се радват) на забележките ми за случайни грешки в работата им (да, и такива имаше...) и се поправят, хладнокръвно и с достойнството на професионалисти, без да благодарят че съм хванал проблема вместо тях. Освен когато не сбъркат „нарочно“. Тогава „благодарят“ твърде усилено, опитват се да шикалкавят и замазват проблемите, да обвиняват когото и в каквото се сетите, без да уважават моята позиция и факта че не съм там да се заяждам, а да върша работа. Както тях...

Хората в избирателната секция са професионалисти. В смисъла на “кварталния домашен майстор”. Когато искаш от майстора стената да е замазана и боядисана за три дена, той ще я направи за три дена, с ясното съзнание, че по технология трябват десет дни, и следователно ти ще имаш изкъртена и олющена стена само след година и половина или две. За него не е проблем – направил е каквото си искал, взел си е парите. Проблема е, че не ти е обяснил “резултата от ускорението”... Така и хората, които с ръцете си ”правят” изборите, работят с ясното съзнание (и погрешно, според мен, мнение), че от тях нищо не зависи, че са дошли да свършат определен обем работа, да предадат определени резултати, и да си получат парите. Това и правят...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Работят честно и почтено, без значение от коя партия са. Поне тези, които имах късмета да наблюдавам. Не видях "искри" помежду им. Мога само да гадая за истинското им отношение към политиката, но на работното им място тя отсъстваше. Подозирам, че и в живота им не присъства често. Само колкото е неизбежно за ежедневието им...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Вършат си работата отмерено и точно, както домашния майстор. Но не “точно по закон”, а “точно както на тях е по-лесно, и резултатите да са видимо същите”. Както домашния майстор. Минават по “преки пътеки”, и “на хартия” всичко е точно, но допускат (отново) “дупки в сигурността” на процеса. Е, те са дошли да си вземат парите...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Това за тях е бизнес – някои бяха дошли отдалеч, от Хисаря в Пловдив, за да бъдат членове в избирателната секция. Някои бяха вдигнати по тревога и докарани специално до прага на училището с кола, за да заместват липсващи членове от тяхната партия, и изглежда не им беше за пръв път. За повечето от тях това е семеен бизнес – съпруг/ата им беше член на друга секция наоколо. Подозирам също и че се предава по наследство...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Всеки в своята си “неизбирателна” професия. Видях медицинска сестра, която носеше лекарства и апарат за мерене на кръвно налягане (и кочан с рецепти !?) – в случай че на някому прилошее (повечето бяха над средната възраст, и с хронични болежки, явно се е случвало вече). Видях учител, трябва да беше по точните науки, който на ръка сътвори една таблица, непредвидена по закона, с която ускори процеса на броене почти тройно и повиши сигурността двойно – аз работя с информация, мога да оценя идеята, и да и се възхищавам, и едновременно с това да не съм съгласен с промяната на алгоритъма. Видях чиновници, работници... И бивши такива – поне една трета бяха пенсионери. Хора “средна ръка” (и „средна заплата/пенсия“). Все хора добри, сами за себе си, и добри във временния колектив (но “всеки поотделно”, а не като част от колектива), което правеше “ефективен”, но не и “отличен” колектив...

Хората в избирателната секция са професионалисти. Някои бързо разбраха, че истинската задача на такива “наблюдатели от ООН” като мен не е да им пречат и да им създават проблеми, а да осигуряват реда и спокойствието според закона. Че аз не съм “наказващ”, а “изпитващ”. Е, някои по-бързо, други по-бавно. Някои не разбраха. Някои си взеха изпита добре, други не толкова. Някои не успяха. Такъв е живота...

Изводи: Изборите се правят с хората, от хората и за хората. Следователно, колкото по-добри “хора” сме, толкова по-добре за всички ни. Законите също се правят с хората, от хората и за хората. Следователно спазването на закона трябва да е въпрос на чест, защото по този начин не само сме "изрядни", не само помагаме на другите да си вършат работата, но и защитаваме себе си. В идеалното общество, ако “аз се грижа за другите”, тогава “всички други ще се грижат за мен”. Което е доста повече от капиталистическото "аз се грижа за себе си". Да, може да се каже че е "егоизъм" от моя страна... Да, има и вредни закони. Но, пак по правилото за идеалното общество, те ще бъдат прихванати и поправени много бързо.  Стига само за всички ни спазването на закона да е въпрос на чест. Или поне за повечето от нас. Останалите ще бъдат прихванати и поправени много бързо...

This entry was posted in Blog. Bookmark the permalink.

Leave a Reply