Автор: Джеймс Алтъчер
Превод: Александър Аргиров, Станислав Илиев
Редактор: Крум Чешмеджиев
Оригинал: How To Quit Your Job the Right Way
Когато бях в корпоративната IT сфера, не спирах да се чудя: какво правят всички тези „твърде заети“ служители във фирмата?
Много хора само говореха по телефона, а много вече бяха заменени от софтуерни системи. Корпорацията не би ги хранила още дълго време. Най-много до новите съкращения.
Но съкращения бяха наложени и хората загубиха работата си, и нямам представа къде са те сега.
Преди седем години се натъкнах на един от тези хора, Джордж, на бейзболен мач на отбори от второкласната лига.
Попитах го какво прави тези дни, а той ми отговори, че следи играта на този отбор и е бил на всички техни мачове. Той посочи една жена, седяща на първия ред. „Виждаш ли я? Тя е омъжена за един от играчите. Седях до нея на вечерята миналата вечер.“
Върнах се на мястото си, и си мислех „O, Джордж...“... Както си казвах преди, когато сядахме заедно един до друг на работа преди 14 години. Някои неща се променят, други не.
Колкото до мен, 14 години по-късно аз също съм се променил, имам своите маски. Но се опитвам да раста.
Автоматизацията изяжда света
Това е проблема - индустриализацията се само-поглъща. Например всеки път, когато един ред в софтуер е написан, едно работно място е заменено.
Програмите позволяват да се повиши автоматизацията, което от друга страна прави работника ненужен.
Помислете за иновациите, които се случват и какво заменят:
- Изкуственият интелект премахва нуждата от хора на основни работни места, а в по-късен етап - и на по-интелектуалноемки постове.
- 3D принтирането премахва нуждата от конструиране и много работни места в производството.
- Виртуалната реалност изглежда ще е „индустрия за милиони“ която премахва излишните посредници и разстоянията.
- Роботите правят излишна нуждата от хора за ръчен труд. Рафтовете на „Walmart” вече се подреждат от роботи, а не от хора.
И още и още... Автономните коли нямат нужда от шофьор и накрая ще заменят обществения транспорт.
Робин Чейс, основателя на „Zipcar”, ми каза, че колите със изкуствен интелект ще елиминират 90% от авто-индустрията.
Биохимията и персонализираната медицина ще преобърнат застрахователната и медицинската индустрии с главата надолу.
Ако пределната иновация в медицината - „лечението“ - се получи, докторите ще бъдат все по-малко необходими.
Всички нови иновации изяждат иновациите на предишното поколение.
Корпоратизма – който е различен от капитализма - иска да удовлетвори акционерите, не работниците.
На работниците се плащат такива заплати, че акционерите да извлекат максимални печалби.
И накрая иновациите увеличават пропастта между нуждите на акционерите на върха и работниците които са избутани близо до дъното.
Това не е лошо или добро - това е реалността.
Корпорациите искат всячески да те уволнят, независимо дали харесваш работата си или не. Тяхната крайна цел е да изстискат колкото се може повече от теб и след като си грохнал и изцеден, те захвърлят.
ОК.
Ти може да обичаш работата си и да не искаш да напускаш, но компанията която те е наела, в последствие ще те разкара.
В крайна сметка те ще изстискат всичко що е печелившо от теб и край, ти ще се превърнеш в един от онези работници с „изтекъл срок“, и ще те уволнят.
Уволняване в точния момент
Почакай.
Погледни живота си като бизнес. Той има много продуктови линии и смени на продуктите по време на съществуването си.
Нека наречем живота ти „Аз ЕТ“.
Когато имаш една работа, имаш проблем. Животът ти има само един продукт (ти самия) и ти взимаш, по дефиниция, по-малко отколкото трябва да взимаш.
Но защо? Корпорациите те дистрибутират (теб, „Аз ЕТ“). Купуват те (от теб) и те дават под наем на клиентите си за по-голяма сума. Клиенти, които ти никога може да не видиш или чуеш.
По този начин нямаш друг продукт, защото корпорациите запълват времето ти, или те „предупреждават“ (с уволнение).
Корпорациите (в партньорство с ипотеката и банката ти) те „поставят на място“ така, че да ти е по-трудно да търсиш други алтернативи.
Корпорациите често наемат само хора, които са платили 100 000 $ за парче хартия (диплома) когато са били на 18-22г. Това те ангажира още повече, защото трябва да връщаш тези пари, или правителството (в лицето на съдия-изпълнителя) идва за теб.
Това е партньорство между корпорациите, правителството и колежите/университетите да те превърнат в роб.
Нашата цел е да се освободиш от това робство.
Корпорациите дори ти диктуват поведението ти, казват ти как да се държиш с новите ти „приятели“ на работното ти място.
Ръководството с правила е по-голямо от колкото можеш да прочетеш, за да им помогнеш да те дисциплинират (т.е. подчинят), и/ли да те изритат, когато „Аз ЕТ“ е изразходвало ресурсите си.
Ти трябва да станеш асексуален, без приятели, с ниско самочувствие, закопчан за шкафа с документи, в който са ипотеката ти и студентския ти заем.
Но въпреки че това са приходи само от едно място за „Аз ЕТ“, те плащат сметките. Докато могат...
Да кажем, че имате страхотна идея. Между другото, ако упражнявате вашия „мускул за идеи“, като записвате по 10 идеи на ден, НЕПРЕМЕННО ще откриете страхотна идея.
Ще искате да напуснете работа колкото е възможно по-бързо, но имайте малко търпение, вижте какво правят другите:
Стив Возняк остана във Hewlett-Packard доста дълго преди да отиде в Apple.
Бил Гейтс остана в Харвард докато не написа първия код, който се превърна във Microsoft Basic.
Лари Пеидж и Сергей Брин останаха в училище, докато Google започна да става стабилен като бизнес. Те дори опитаха да го продадат на Yahoo за 1 000 000 $, но безуспешно.
Никога не съм стартирал голяма компания като горните. Много от компаниите които създадох бяха изядени от иновациите толкова бързо, че се провалях, или ги продавах преди да дойдат иновациите.
Но когато започнах първият си бизнес аз все още работех на пълно работно време и така 18 месеца преди да се прехвърля изцяло на него.
Обичах работата си. Плащаха ми добре и си харесвах колегите и дори шефа беше свестен.
Така че напуснах работата си когато моят бизнес се разрасна и започна да ми носи добри приходи. Дори малко по-добри, защото трябва да имаш някаква компенсация за риска, който поемаш. Останах на предишното си работно място 18 месеца преди да се случи това.
Бизнесът ми тогава процъфтяваше, докато не беше продаден година по-късно. Но никога не бих бил способен да го направя, ако бях напуснал предишната си работа прекалено рано, което би ме направило изплашен и притеснен.
Най-добрите предприемачи не поемат големи и необмислени рискове, те се стремят да редуцират риска до минимум, всеки ден.
Те имат свой „дяволски план“, над който работят, всеки ден по-малко. Когато планът заработи, те напускат работата си.
Съществува мит, че предприемачите са хора, които поемат големи рискове.
Предприемачите предпочитат да разпространяват този мит, за да попречат на хората да се махнат от работата, която не харесват, преди да е дошло точното време.
Не скачай. Но крачи обмислено.
Как да сме сигурни, че е правилното време?
Веднъж говорих със Скот Адамс от „Dilbert“ . Той е изключително добър в кубичната психология (прочети „Dilbert“).
Скот беше инженер и мразеше фирмата, в която работеше. Той опита и се провали на 20 различни работни места, докато не сътвори анимацията, наречена „Dilbert“.
Той изпрати въпросната анимация до компанията, която захранва вестниците с анимационни филми. Жената, която го прочете, не го хареса и го захвърли на пода на колата си.
По-късно, тя качи в колата съпруга си, който също беше инженер. Той видя анимацията и започна да се смее. „Това е страхотно“, каза той.
След това тя се обади на Скот, и знаете останалото. Скот напусна работата си.
Но това се случи след 20 различни опита от негова страна.
Живота не ти обещава стабилност. ОБЕЩАВА ТИ ЛАБОРАТОРИЯ. В тази лаборатория можеш да експериментираш.
Преди да напусна работата си опитах: ТВ шоу, писах романи, основах чаена компания (олеле!), звукозаписна компания, основах софтуерна компания за локални мрежи, и най-после стартирах правилната компания „Reset, Inc“ - правих и поддържах сайтове за развлекателната индустрия.
Някои хора мислят, че имат страст към нещо. Но нямат. През 80-те си години на живот може да си имал страст към 500 неща. Цели 500 неща „за които си роден“! Не трябва да бъдете хипнотизирани от нито едно от тях.
Страстта е теория. Сега е момента да тестваш твоята теория. Светът е твоята лаборатория. Конструирай експеримента, който ще тества твоята теория. След това работи, тествай, доработвай и продължавай да тестваш.
Беше ли теорията ти правилна? Осигурили ти стабилни и постоянни приходи? Ако е така, напусни работата си. Ако не е, изостави тази теория и продължи с друга.
Може да ти отнеме 2 седмици за тестове. Може 5 години да ти трябват. Това е причината, поради която не можеш да тестваш само една теория/страст/идея/бизнес.
Трябва да проверяваш повече идеи по едно и също време, и постоянно да отхвърляш ненужните, като същевременно прибавяш нови.
Ако не тестваш и експериментираш постоянно, ще бъдеш разочарован и ще се провалиш.
Как да намерим идея която да тестваме
Бях депресиран. Имах около 4 месеца живот (приключвах с парите).
Мозъкът е „мускул за идеи“, и, като всички други мускули, атрофира, ако не се използва. Моят беше вече атрофирал.
Всяка сутрин аз напусках дома си за да ходя „на работа“ (аз бях безработен, и ненаемаем в този момент) и отивах в местното кафене.
Там четях части от 3 различни книги – книга за игри, роман и някаква друга, каквато и да е.
След това вадех едно сервитьорско бележниче и записвах 10 идеи. Те бяха на разнообразни теми: бизнес идеи или идеи за бизнеса на други хора (защото във фирмата „Аз ЕТ“ вашите клиенти може да са други бизнеси, а не само други хора).
След това изпращах тези идеи на разни бизнеси, на които биха били полезни. Не питах „Как мога да ви помогна?”, а просто им ги предоставях, без да очаквам нищо в замяна.
Това се случваше през 2002г. Преди 14 години. Започнах да правя това всеки ден.
Тази сутрин също отидох в кафенето и го повторих.
Какво да правим с идеите
Това е просто едно упражнение. Ако пишем всеки ден по 10 идеи, за една година ще имаме 3650 идеи.
Може би ще имаме само 10 които си струват да тестваме, измежду тези всичките. Напълно вероятно е и да имаме дори само една идея, която ще си струва. Това би бил много добър резултат.
Ако е добра идеята, след като я напишете ще заседне в мозъка ви за известно време. На следващия ден може да напишете 10 идеи, които да разширяват тази. И така докато имате идея, подходяща за тестване.
Но никога не забравяйте, че това е само упражнение за „мускула за идеи“, и когато дойде правилната, ще сте готови.
Джордж Лоис който е написал много книги свързани с рекламата, разказва една случка. Той казал на своите работници, че има нов клиент и се нуждае от по една добра идея от всеки, до обяд.
Никой от тях нямаше нито една идея до обяд. Тогава Джордж им каза: „Очаквам по 10 идеи от всеки от вас в рамките на един час“.
След 1 час те бяха готови с 10 идеи всеки от тях. Повечето не бяха добри, но имаха по 10 идеи.
Повече идеи са по-добре от една идея. И тогава започнете експериментирането.
Как да тестваме идея
Сега настъпва време за тестване.
Едно от упражненията е да напишем „10 идеи за тестване на една идея“.
Първи пример: обади се на 10 човека в областта на идеята си. Опиши я напълно. Или пък ако е по-лесно, я изпълни (идеята). Виж колко от 10-те ще я „купят“ (или биха се поинтересували).
Например: ако искаш да направиш ресторант, първо каниш твоите приятели на вечеря у дома си, но само с входна такса 20 $ за да имат право да опитат от твоите гозби. Виж как ще реагират.
Когато започнах да правя уеб сайтове се обадих на всеки познат, с който съм работил в различни компании. Питах ги дали имат нужда от сайт за тяхната компания и им обяснявах колко важно е това за тях. И 20 или 50 ми отказаха. Но 1 или 2 ми казаха „да“. И бях във бизнеса.
Втори пример: Фейсбук реклами. Имате идея за „Самопочистваща се“ бебешка пелена, за многократна употреба и лесна за поставяне (знам,че е невъзможно).
Направете реклама във Фейсбук: „Новата самопочистваща се пелена! Може да бъде използвана години наред!“
Виж дали хората кликат на нея. Препрати ги към сайт, който да събира техните пощи в замяна на това да ги информираш когато е готова пелената (+ купон за намаление).
Направете няколко пробни бройки, пишете на хората които си оставиха пощата, вижте дали биха купили нещо и биха ли оставили отзиви.
Ако всичко работи, може да планираш по-нататък, да увеличиш производството. Вече имаш бизнес.
Какво да правим ако нямаме идея
Ако записваш по 10 идеи на ден, все една ще е правилната идея.
Андерс Ериксон е ученият който е популяризирал правилото за десетте хиляди часа.
Правилото е такова: за 10 000 часа „усилена и фокусирана практика“ можеш да се научиш да правиш почти всичко, каквото поискаш.
Много хора които практикуват тази идея с часовете, нямат резултати защото не са били достатъчно фокусирани и посветени на целта си.
„Фокусирана практика“ значи много неща. Но започнете с тези: „работи´ всеки ден“, „учи´ се от провала“, „не се фокусирай върху провала“ („падай бързо и ставай бързо“), „раздели сложните задачи на по-малки задачи, и стани майстор в малките задачи“.
Например, Андерс Ериксон избра на случаен принцип няколко студента, които превърна в шампиони по запомнянето на 100 числа в редица, при прочитането им на висок глас със скорост едно число на секунда.
Така той демонстрира на практика, че когато Моцарт е бил на 7 години не е бил просто изключително талантлив, а вече е прекарал 10 000 часа „уроци“, живеейки в къща, пълна с музиканти и музикални инструменти.
Идеите са практика:
- Всеки ден пиши по няколко идеи.
- Изпробвай една идея с „експеримент за 2 седмици“. Вземи една идея и си кажи: „Ще опитам тази идея за 2 седмици“.
- Виж дали ще успееш. Ако не, виж къде грешиш и се учи´.
- Повтаряй до нужния резултат.
Ако имаш проблеми с намирането на идеи, направи това:
Секс на идеи
Взимаме една стара. Взимаме една нова идея. Сливаме ги.
Лош пример:
- Доналд Тръмп се кандидатира за президент
- „50 нюанса сиво“ стана бестселър
„50 нюанса на Доналд Тръмп“. Напиши го и направи малко пари.
Звучи абсурдно? Така е. И все пак комедианта Елиат Даниел го направи, той написа: „Милиардера и пиколото“ и продаде достатъчно копия в „Amazon“ (стана хит #2 в раздел „Еротика“), че сега пише трилогия.
Или
- Сокоизтисквачка
И от комбинацията получаваме Juicero, който тъкмо набра 30 милиона $ инвестиции, за да ви изпраща предварително опаковани плодове с цел да Ви направи правенето на сок възможно най-лесно.
Но какво да направите, ако не сте роден с предприемачески дух
Спрете да си казвате различни корпоративни митове. Корпоратизма съществува от около 200 години, приблизително.
Преди това всички са били предприемачи.
Не всеки е Марк Зукърбърг но всеки трябва да знае основните неща при преговори, продажби, когато има идея, чиракуването и др. (На тази страница може да видите предложения за стажове и практики в различни области - Б.р.)
Обадих се на Мат Бари от Freelancer.com, която е компания за половин милиард долара, която има достъп до 10 000 000 работни места от типа freelance (на свободна практика).
Попитах го: Каква работа с 3 месеца онлайн обучение могат да намерят хората на твоят сайт, за да правят по 2000 $ месечно.
Той ми написа: „Всеки един проект е базиран на нуждите на конкретния клиент. Виж този списък с проекти, където хора на свободна практика лесно правят по 2000 $ за няколко дни.
- Видео анимация: различни проекти за Kickstarter/Indiegogo, обяснителни видеа за нови продукти, поддръжката и стартирането на различни услуги.
- Програмиране за онлайн магазини и сайтове (Shopify, Magento). Делът им в сравнение с физическите магазини расте.
- Тестване и усъвършенстване на сайтове: компаниите искат малки промени преди големия старт, и всичко да върви както трябва преди старта, затова те просто наемат човек който да го тества.
- Дизайн и разработка на сайтове: С WordPress, например. Той предлага среда за бързо изграждане на сайт и изглежда добре.
- Картинки за детски книжки: доста популярно и добре платено занимание. Самостоятелното публикуване е в разцвет тези дни и илюстраторите могат да осигурят разнообразен дизайн в различни стилове, който задоволява всички съвременни изисквания.
- Писане: много хора имат нужда от някой, който да им помага с бизнес плана им или да напише книга или описание на продукт, и наемат експерти в тази област. Това е доста популярно когато хората искат нещо да бъде написано на английски или друг не-роден език.
- 3D изображения и архитектурен дизайн: Хората с умения са много добре платени и търсени от различни студия за дребни поправки и помощ за техните проекти или състезания.
- Софтуерна архитектура.
- Разработка на приложения: Постоянния персонал или хората на свободна практика не винаги могат да помогнат когато се налага, особен през уикендите, докато разработчиците на нашия сайт могат да помогнат с проектите, когато крайният срок е близо.
- Графичен дизайн: различни компании и фирми биха платили значителни суми, за да разполагат с PowerPoint, Infographics, Brochures или Keynote графичен дизайнер от сайта.“
Къде може да се научите на някои от тези умения ?
Има много онлайн безплатни и платени курсове, например lynda.com, Khan Academy, Coursera, Udemy, Codecademy, Udacity и Skillshare.
Само за пример ще кажа, че моята 14-годишна дъщеря се записа на един онлайн курс в Codecademy . Един от нейните съученици си докарва по няколко хиляди месечно като разработва и поддържа сайт за местен бизнес.
Но какво да направите, ако не сте роден с предприемачески дух, част2
В тазмесечния ни вестник ние интервюирахме доста хора, които са напуснали тяхната работа и са открили възможностите на „предприемаческия стил“ на живот.
Тоест, това са хора, които са намерили начин за достатъчно приходи за да живеят живота, който искат, без да въртят голям бизнес.
Най-малко 2-ма от тях правят доста над 100 000 $ месечно.
Какво правят ?
Намират популярни продукти в Амазон. Четат отрицателните ревюта, за да разберат какво не е наред с тях или какво може да се подобри.
След това намират продуктите в Али Баба (китайския Амазон ) и се опитват да поръчат продукти с нужните характеристики, от които се оплакват хората в Амазон.
Например един човек намери пръчици за печене на Маршмеллоу (локумоподобни сладкишчета), които бяха по-дълги от другите с над 12 см, и това, заедно с другите му продукти, му донесе приходи над 450 000 $ за месец.
Още веднъж да повторим: това е двуседмичния експеримент, който можете да направите докато сте на пълно работно време.
Винаги работете по своя „дяволски план“.
Идеята за 1% подобрение
Стратегията „Да избереш себе си“ си е лично за теб. Не е свързано с работа или семейство или някой, който те тормози, и т.н.
Представи си, че имаш пред себе си чаша. Пълна е с твоето самочувствие.
Да избереш себе си значи да се грижиш за тази чаша лично.
Не я давай на някой друг. Например на шефа си. Или на човека до теб.
Те са достатъчно заети със задачата да запазят тяхното собствено самочувствие без да го разлеят.
Те определено не могат да пазят твоето от разливане. Можеш да им кажеш: „Обичам ви“. Или „Ще работя за вас“. Но заедно с това и: „Не бих ви дал своето самочувствие. Това трябва да пазя за себе си. Или ще умра“.
Трябва да внимаваш, да запазиш пълна тази твоя чаша през (както го наричам за себе си) ежедневната си практика от физическо, емоционално (да бъдеш с хората, които те обичат), мисловно (да пишеш по 10 идеи на ден – да развиваш креативността си постоянно) и духовно (просто бъди благодарен в трудни ситуации) здраве.
Много е важно да си пазите чашата цяла и пълна, за да се чувствате добре и да сте спокойни за утрешния ден. Ако аз не правя това всеки ден, това за мен е лош ден. Депресирам се. И болестта ми прелива в следващия ден.
Единствената предпоставка за „добър утрешен ден“ е „добър днешен ден“.
Можете ли да се провалите ако не записвате 10 идеи дневно?
Веднъж попитали Мохамед Али колко лицеви опори прави на ден (в дните на неговия разцвет).
Той отговорил: „Не ги броя преди да започне да боли“.
Да пиша по 10 идеи на ден не беше никак лесно. Но вече не ми е толкова трудно както в началото. Затова сега трябва да правя повече неща. Да пиша и да чета повече.
Вдигането на тежести във фитнеса унищожава капиляри и в същото време нови се изграждат, за да снабдят мускулите с повече кислород.
Но ако вдигаш всеки ден еднакво теглото, старите капиляри няма да се унищожават вече. И няма да се изграждат нови. Това се нарича хомеостаза.
Всеки ден трябва да бъдеш по-добър с поне 1% от предишния.
Ако искаш просто да поддържаш постигнатото досега ниво, прави едни и същи упражнения всеки ден, няма нищо лошо в това.
Но да правите „усилена и фокусирана практика“, каквато е нужна, за да се измъкнете от „нормалната“ работна среда („корпоративните вериги“), ТРЯБВА всеки ден да бъдете с 1% по-добри от вчера във всичко което правите, и така ден след ден.
Това не е съвет, това е автобиографията ми. Когато не правя това, започвам да деградирам. Ставам мрачен. И накрая стигам до кризата на средната възраст, от която няма измъкване.
Само със 1% подобрение на ден мога да изоставя статуквото и да се развивам.
Как да използваме правилото 80/20 за напускане на работа
Това правило по принцип гласи, че от 20% от семената, които посееш в градината, ще поникнат поне 80% от цветята, които ще цъфнат.
Това правило е приложено в всеки аспект от живота. 20% от работниците вършат 80% от работата.
20% от клиентите правят 80% от печалбата.
20% от ученето ти ще допринесе за 80% от това, което запомниш.
И така нататък.
Нека си поиграем с математиката, да повдигнем на квадрат двете страни на уравнението. 20% от 20% работа/учене/практика ще донесат 80% от 80% от резултатите.
Следователно 4% работа/учене/практика ще донесат 64% от резултатите.
Да повдигнем пак на квадрат. Тогава 1% работа/учене/практика ще донесе 48% от резултатите.
Това е моето правило. 1% от семената, посети в градината, ще станат почти 50% от цветята, които ще цъфнат.
Ето затова аз знам, че мога да направя много двуседмични експерименти, и да видя кои евентуално биха проработили.
Вместо да излизам вечерите „да пийна“ или да седя и гледам телевизия, аз мога да започна двуседмичните експерименти.
Вероятно и ти си на моето място, имаш своите истории, своите въпроси. Запази ги и не ги забравяй, остави магията да подейства, ще им дойде времето.
Колко експеримента да направите наведнъж
Две изследвания говорят за това.
Първото: по колко проекта един креативен човек може да работи едновременно?
Второто: по колко проекта един мотивиран работник трябва да работи едновременно?
Двете изследвания са независими, проведени от различни хора и нямат допирни точки.
Отговорът е 5 и на двете.
Ако работиш по по-малко от 5, рискуваш да се отегчиш и няма да имаш добро развитие.
Ако работиш по повече от 5, можеш да се опариш много лошо.
Брой върху колко проекта работиш - трябва да са 5 проекта или двуседмични експеримента.
Всичко е експеримент, дори това, че пиша тази статия.
Може би е просто пост. Може би ще стане хубава книга. Може би ще помогне на един единствен човек или ще мотивира мен когато съм най-обезверен.
Не знам. Експериментирам. Когато погледнете на нещата по този начин, вече по-лесно ще приемете провала и ще можете да се учите от него.
Мрежови връзки
Преподавах на един клас в Колумбия.
Да си призная, бях поласкан от поканата да говоря пред тях. Не бях заслужил с нищо това.
Някой ме попита как да създава връзки.
Описах му го примерно (да създава и изпраща 10 идеи на ден, за да помага на хората).
Но наистина важното да се запомни е следното: създаването на връзки.
Ако те срещна днес, ще те запомня. Ти може да разкажеш на други за мен. Някои ще го правят, други няма.
Прави това всеки ден, години наред, и твоята мрежа от контакти ще стане наистина голяма.
Аз съм възможно най-лошият комуникатор-срамежлив съм. Не мога да направя „първи разговор“ по телефона. Нервен съм когато общувам с хора.
Но с времето нещата стават, мрежата расте. Прави´ услуги на хората. Представяй ги един на друг, запознавай ги с останалите твои познати.
Стойността в твоята мрежа не е хората които познаваш, а връзките между тези хора.
Това е начина стойността на мрежата от твои познати да расте експоненциално, вместо линейно.
Колкото повече хора представяш на другите хора в обкръжението ти, толкова повече стойност прибавяш за себе си.
Но никога не го прави без позволение от двете страни. Така показваш уважение към партньорите си.
Трябва ли да изградиш собствена марка?
Това е лъжа. Личните марки са хора които лъжат.
Например: Колата по-добра ли е от Пепси ? Те и двете са кафява подсладена вода.
Но „Това е Кола!“ и Найк (маратонки, като всички други) е „ПРОСТО ГО НАПРАВИ!“...
Марката е дупката (разликата) между възприятието и реалността.
Колкото повече една компания въздейства на твоите възприятия за нещата (че имаш нужда от този продукт например) и ги прави различни от реалността, толкова е по-добра в това да те накара да си купиш продукта им. Имат собствена марка!
Ти нямаш нужда от лична марка.
Но това не трябва да ти пречи да използваш всяка възможност да изграждаш качествени връзки с хората.
Можеш да си казваш постоянно: аз не съм писател, не съм фотограф, аз нямам видео камера, нямам време.
Но всеки има време да напише 300 думи на ден. Или за няколко поста в Twitter. Или да направи една снимка. Или 6-секундно видео.
Мишел Фан е направила повече от 50 видеа за уроци по грим преди някой да и´ обърне някакво внимание.
Повечето писатели имат много провалени книги, които никой не е прочел, преди да напишат първата си успешна книга. Вижте моите срещи с Andy Weir, автор на „Марсианеца“, Scott Adams („Дилберт“), Hugh Howey („Wool“) и доста други.
300 думи на ден са 100 000 на година или 300 000 за 3 години.
Това са 10-20 книги, но зависи от книгата, структурата и големината и.
Или 5000 поста.
Корпорациите не искат ти да правиш това, защото в този случай оковите, с които те държат, се разхлабват.
Връзките които създаваш извън компанията са ключа за оковите, и те го знаят.
Затова изясни целта си и експериментирай с всичко което имаш. Експериментирай с/по уникален начин.
Освободи се.
Какво да правиш, ако наистина искаш да останеш на настоящата си работа?
Тайната е:
Свръх-обещание и свръх-изпълнение.
Имах един шеф някога, който ми казваше да не го правя. Казваше ми: „Веднъж когато започнеш да правиш Х, всички ще те карат и ще очакват да го правиш. По-добре се скатавай“.
Той беше уволнен през 2009г. при едно от съкращенията на персонала.
Винаги са ми казвали, че ако искам да впечатля някого, трябва да обещавам по-малко и да давам повече.
Това е работа за аматьори.
Твоите шефове знаят, че си обещал по-малко, отколкото можеш, не са впечатлени.
Кажи нещо, което не мислят, че ще кажеш. Направи нещо неочаквано.
Така когато започнат съкращенията (те винаги се случват в някой момент), ти ще си на последно място в списъка. Дори и да те съкратят, ще можеш да използваш уменията които си придобил в следващата си работа или бизнес проект.
Какво да правиш, ако не искаш да напуснеш работа, а искаш повишение?
Нормално е. Можеш да бъдеш повишен или да не бъдеш, но си струва да опиташ, докато работиш над своя „дяволски план“.
Направи тези 2 неща.
А: Осъзнай, че „пазара на труда“ е наистина „пазар“, и ти си „продукт“ там.
За да разбереш своята стойност на пазара трябва да правиш това, което всеки друг продукт прави, независимо дали ти харесва или не.
Трябва да ходиш на различни интервюта за работа, дори ако не мислиш наистина да работиш това, за да видиш как другите те оценяват. Тяхна средната оценка е твоята „цена“. Това е твоята стойност на пазара.
Б: Попитай за съвет.
Кажи на шефа си „Имам нужда от помощ. Има 5 други компании, които ме оценяват като Х. Какво ще направите на мое място?“
„Освен това, когато бях нает на работа тук аз можех да правя А, но откакто се фокусирах върху свръх-обещанието и свръх-изпълнението, сега мога А+Б. Как мислите, каква заплата е добра за мен?“
Той ще направи това, за което е инструктиран. Ще рече: „Не мога да кажа защото, отдел човешки ресурси (личен състав) имат специфичен начин за определяне на възнаграждението. Трябва да ги попитам.“
С други думи, преговаряте с някой, който може да отговори само и единствено „не“.
Така че питайте: „С кого мога да говоря в отдел човешки ресурси? Можем ли да направим нещо по-различни от това, което стандартно бихме направили, ако ме назначавате на нова служба или на свободна практика?“
Намери начин да се срещнеш с човека, който може да каже „да“, или надхитри твоя шеф да го каже.
Това е единствения начин за повишение, или просто си чакаш онзи късметлииски ден да те благословят отгоре, който може така и никога да не дойде.
Запомни едно, никога не давай твоето самочувствие (или контрол над твоите пари) на някой друг.
Действай
Много е лесно да се подхлъзнеш в капана на меланхолията и мрачните мисли. Където търсим безсмислени стимули, с които да запълним празнините в живота си.
Където сме фокусирани върху нещо от нашето минало, залостено и никога не освободено, и което не можем да преодолеем. Превръщаме се в негови роби.
Всеки ден искам да съм здрав. Всеки ден искам да съм креативен. Всеки ден искам да подобрявам отношенията си с хората. Искам всеки ден да бъда благодарен за препятствията по пътя ми.
Тогава се развивам и подобрявам. Моят дяволски план работи.
Мога да напусна работа. Мога да напусна всичко което искам.
Аз няма да бъда роб повече.
-------------------------------------
Смъртта на наемния работник
Нека ви покажа моето ново решение, което ще промени моя и вашия живот - I’ll Tell You Everything – Click Here
-------------------------------------
Ще помогнем за успеха на вашите "дяволски планове" с всички сили и средства. Може да започнете с подходящи за вас стаж или практика, и междувременно да научите как се развиват идеи, как се прави бизнес и най-важното - как да взимате правилни решения. - Б.р.