The Knowledge | Знанието

Искам да ви покажа една диаграма. Ето я: I want to show you a diagram. Here is it:
the knowledge
Странна ли е? :-) Нека си представим, че сивото поле е "цялото знание", което може да съществува. Is it strange? :-) Let we think, that gray area is "all the knowledge", what can even exists.
Ние се раждаве с някакво знание - основно рефлекси, и как да сучем мляко... Това е черната точка в центъра на червеното. Нищожно малко знание, достатъчно за новородено бебе... We are born with some knowledge - reflexes mostly, and how to suck milk... That is the black point in the center of the red area. Tiny knowledge, just enough for a newborn baby...
В училище "наливаме" ново знание, ден след ден... Това е червеното поле. Вече сме "пораснали" и на знание. In the school we "fill up" more knowledge, day by day... That is the red area. We "grow up" by knowledge too.
В института (колежа,...) добавяме още знание. Това е зеленото. In the institute (college...) we add even more knowledge. The green one.
Защо е "накриво", рошаво? Защото се специализираме само в определени области. Why it is "distorted", noisy? Because we specialize in some, but not all, areas.
Зеленото разширява нашите познания, но не "равномерно", а според нашите интереси. Но "разширява", а не "допълва кръпки". The green one extends our knowledge, not "concentric", but depends of our interests. But still "extends", don't "add patches".
Както червеното обхваща (съдържа) точката, така зеленото обхваща червеното. Just like the red area contain the dot, the green area contain the red one.
Обърнете внимание на един феномен: Колкото повече научаваме, толкова повече допирни точки с неизвестното (с "анти-знанието") имаме. Note the phenomenon: When we learn more, we have more "touching points" with the unknown (with the "anti-knowledge").
Доколкото ми е известно, това до тук (или част от него) е стара притча - разговор между учител и ученик от една старогръцка школа. Който знае подробности, моля да сподели. As I know, the story above (or some part of it) is an old parlare - a dialog between teacher and student of an ancient Greek school. If someone know details, please share.
Следват моите "разкрития", разсъждения и изводи. Next things are my "disclosures", thinks and results.
Колкото повече научаваме, толкова повече допирни точки с неизвестното (с незнанието) имаме. Тоест: Колкото повече знаем, толкова по-малко знаем! :-) When we learn more, we have more "touching points" with the unknown (with the "anti-knowledge"). Means: When we learn more, we know less! :-)
Всъщност, колкото повече научаваме, толкова по-добре осъзнаваме неизвестното... Not really. When we learn more, we realize unknown better...
Синьото е това, което научаваме в живота, в работата си, след училище. Специализираме се в нашата област. The blue one is what we learn on the life, in our work, after the school. We specialize in our area.
Според мен в училище се учим да учим, учим се да можем да се самообучаваме, защото живота/света е безкраен, а учебниците - не. I think, than in the school we just learn to learn. We learn how to learn for ourselves, because the life/World is endless, but books - not.
От живота трупаме знания в две главни направления. Един ръкав за "ежедневната работа, за пари", втори - за хобито. From the life we learn in two main directions. One sleeve for "daily job for living", second one - for our hobby.
Жълтото е странно нещо. Ако овладеем знание, което свързва двата ръкава (или дори две други точки, които не са една до друга), изведнъж получаваме "прозрение". Тоест, "светва ни", че има нещо, което не знаем, "арестувано" от нашето знание, ние интуитивно го разбираме, и можем да го използваме, но не го "знаем"... Само го "познаваме"... The yellow area is the strangest one. If we got knowledge, what connects the two sleeves (or any two points, what are not next to each other), we got a "vision". Means, we got a "flash moment", that there stay something, what we don't know, "arrested" between our knowledge. We intuitive understand it, and can use it, but don't "know" it... We just "recognize" it...
Смятате ли, че тези мои мисли са верни? What you think, am I right?

Share this

This entry was posted in Blog, Non-programming. Bookmark the permalink.

Leave a Reply